В България много от площите с картофи са в планините и сe отглеждат на неполивни площи. При липса на поливни условия вниманието трябва да бъде насочено към по-големи грижи по отношение на дълбоката оран, поникването на семената картофи, растежа и развитието на растенията, по-чести разрохвания за борба с почвената кора, опазване на посевите чисти от плевели, които са конкуренти на хранителните елементи и водните запаси в почвата.

 

При отглеждането на картофи при полски условия в България за ранно и седноранно производство определено трябва да се избират само поливни площи. Засаждането на посадъчния материал  при неполивни условия води до получаване на много ниски добиви – няколко пъти по-ниски от възможните. По изключение в някои по-влажни години могат да се получат що-годе нормални добиви.

 

Наличието на оптимална почвена влага осигурява на семена картофи нормално протичане на жизненоважните за културата процеси като поникването, извличане на хранителни елементи от почвата, за правилното протичане на фотосинтезата, растежа, развитието и образуването на органична маса /включително и клубени/.

 

Водното съдържание в почвата дава отражение и върху качесвото на клубените. Потребността от вода е различна в зависимост от фазата на развитие на растението. Най-малка е в периода на поникването, който съвпада с по-слабо нагряване и изпарение на почвата /през пролетта/. Наличието на излишна вода в почвата през този период води до недостиг на въздух /кислород/ в почвата, създаване на условия за развитие на гъбни болести, до загниване на засадените майчини клубени. Това по-често се случва при почви с по-тежък механичен състав и при условия за повдигане на подпочвените води. Още веднъж обръщаме внимание на засаждането на добре оформени тирове, които по-лесно се аерират, нагряват и просъхват.

 

Когато растенията израснат към 20 см за ранните и евентуално към 25 см за средноранните и по-късните сортове, консумацията им на вода е няколкократно по-висока. Допълнителна потребност имат и за началната фаза и нормалното протичане на залагането на повече бройки клубени и тяхното правилно нарастване и оформяне. Има корелация между нарастването на храста и това на кореновата система. Преовлажняването на почвата или поливането в ранна фаза на развитие на растенията може да ограничи развитието на кореновата система и тя да остане плитко разположена в почвата и сравнително по-слаба. Добре е да се провокира същата, да се забави първата поливка, за да се развие по-мощна и по-дълбока коренова система. Това ще бъда гаранция за формирането на нормален добив и растенията няма да страдат за вода от повишаване на дневните температури и по-интензивното нарастване и фотосинтезиране на растенията. Често при такива случаи се наблюдава при топли и слънчеви дни, леко увяхване /падане на тургура/, което бързо през нощта се преодолява и сутринта растенията имат свеж, нормален вид. Това обаче е първият признак за по-значителна консумация на вода и от този момент трябва да се следи състоянието и да се има готовност за напояване.

 

Сухите условия на отглеждане на картофите, ускоряват развитието и съзряването на клубените, но намаляват броя и размера им, което рязко се отразява върху очаквания добив.

 

Добре развиващите се картофени посеви се нуждаят от 400-800 мм вода на хектар, в зависимост от климатичните условия и дължината на вегетативния им период. При плътност 40,000 растения на хектар, са необходими  до 100-200 литра вода на растение за целия период на растеж.

 

Повече от 95% от водата, поемана от растителните корени се губи във въздуха чрез изпаряване, само много малка част се използва за растежа на растенията. Напълно израстнали посеви, с плътна покривка могат да изпаряват 2-10 мм вода на ден. Това се равнява на дневно количество 20,000 - 100,000 литра на хектар.

Картофите са доста чувствителни на недостига на вода в сравнение с други култури, поради няколко причини:

 

1. Плитката коренова система ограничава ефективната коренова зона до 50-80 см дълбочина.
2. Кореновата система е слаба и не може да проникне в сбити почви. Това още повече намалява ефективната коренова зона.
3. Всмукателната сила на картофените корени е относително слаба.
4. Порите на картофените листа бързо се свиват при липса на вода.

 

 

Въздействие върху продукцията

Веднага щом се получи така, че нивото на изпаряване да е по-високо от скоростта на всмукване на вода от корените, разстението намалява изпаряването като затваря малките си отвори /пори/ по листата. Дори, малко преди това да се случи, растежът на стъблата и на младите листа се възпрепятства. Веднага щом отворите започнат да се затварят, се намалява фотосинтезата /производството на сухо вещество/. Всички пори ще останат затворени, докато има недостиг на вода в корените. В резултат не се произвежда сухо вещество и дори има загуби чрез дишането. След спиране на изпарението, температурата на листната маса се увеличава и се стимулира дишането.

 

Недостигът на вода има три важни ефекта върху посевите:

а. Намалява сухото вещество директно чрез снижаване степента на фотосинтезиране;

б. Ограничава развитието на посевите /размера на листната маса/ и индиректно производството на сухо вещество;

в. Ускорява стареенето на растенията.

 

Картофите са също така чувствителни и към излишъка от вода.

Излишъкът на вода може да бъде предизвикан от падането на проливни дъждове, от прекалено интензивно поливане или от лошо дрениране на площите. Прекаленото количество вода пречи на кислорода да достигне подземните части на растенията и в резултат се получават лошо развити коренови системи и загниване на новосформираните клубени. Прекаленото напояване веднага след засаждане води до загниване на клубените и слабо поникване.

Осигуряване с вода

От гледна точка на отглеждането на дадена култура, трябва да е очевидно, че един от най-важните фактори за растежа и развитието й е водата. Но не е така просто. Има необходимост от оптимален воден баланс, за да се подсигурят оптимални условия за растеж на растенията и развитие на кореновата им система, за да оцелеят при други не толкова оптимални условия.

Ето защо не само осигуряването на водата /напояването/ е важна тема за разглеждане, но също и оттичането на водата /дренажът/ следва да е обект на внимание.

Водо-осигуряването и водо-оттичането могат да се реализират по два начина – естествен и изкуствен:

• Осигуряване на вода:
  • естествени валежи
  • изкуствено дъждуване
• Оттичане на водата:
  • оптимална почвена структура;
  • добре вкоренени посеви;
  • обработка на почвата при подходящи условия;
  • избягване на тежко обработващо оборудване;
  • гуми и налягане на гумите;  
  • наличие на дренаж;

 

Гравитачно напояване

 

Това е така нареченото градинарско напояване /“чрез алма”/. Извършва се на по-къси или по-дълги бразди /10 до 30 м/ в зависимост от наклона на терена. Добре е предварително площта да бъде подравнена. Картофите се поливат за кратко време, като се пълни браздата, за да се получи странична филтрация на тира с растенията. Поливането на много дълги бразди – над 50 м води до напояване на подпочвения слой, но не и до напояване на тира.

 

Този начин е трудоемък, с разход на повече вода, но много ефективен за по-малки площи. Предварително се планират напречните води и евентуално главната вода, съобразени с водоизточника и наклона на площта.

 

Старият градинарски метод е рационализиран чрез използване на тръбопроводи /полиетиленови, пластмасови или метални тръби - 6 метрови/. Това позволява използване на техника за почвообработки, торене и растителнозащитни мероприятия през вегетацията. Схемата на монтажа на поливните съоръжения трябва да е съобразена с тази на междуредовите разстояния и дължината на тръбите.

 

Поливане чрез дъждуване.

Водоизточникът е повърхностен – река, канал, водоем или подпочвено изградена система и подаване чрез хидранти. Напояването става чрез подвижни тръбни инсталации или стационарни такива. Подаването на вода и създаването на налягане /напор/ в тръбите става чрез двигател в непосредствена близост до водоизточника или чрез подвижен такъв, който се мести по главния водопровод.

 

Когато температурите са много високи /над 30 °С/ и изпарението през деня е много голямо се налагат допълнителни мерки за намаляване на температурната разлика между въздуха, растенията и повърхността на почвата. Почвата с кора се нагрява с 5-6 °С повече от разрохканата. Засенчената от храста почва е с по-ниска температура от директно огрятата.

 

Температурата през нощта и сутрин е по-ниска от тази през деня. В много горещи дни поливането особено при дъждуване трябва да бъде съобразено с посочените по-горе факти, за да се намали температурната разлика между растения, почва, и подадена вода. Така ще се избегнат рисковете от стрес в развитието и ще се намалят проблемите с гъбните инфекции.

 

Капково напояване

 

Предимството на капковото напояване се състои в ефикасното внасяне на вода, в сравнение с други напоителни системи и в подсигуряването на оптимално количество вода за растенията. Комбинираното внасяне на вода и торове се нарича фертигация. Капковото напояване изисква няколко вида средства, най-важните от които са тръбите и помпите. По принцип средствата са за многократна употреба, но това не винаги е изпълнимо, тъй като например тръбите могат да  бъдат повредени. Поради високата си себестойност системите за капковото напояване се използват основно при силен недостиг на вода. Реалната цена за осъществяване на капковото напояване се изчислява най-добре конкретно за всеки случай.

 

 

Водно счетоводство

За да имаме достатъчно добра представа за наличната вода на  дадена площ, е важно да се записва стойността на съдържанието на вода в почвата и така да се води своеобразно счетоводство на водния баланс.

 

За успешното водене на такова счетоводство е необходимо да се записвт стойностите на следните показатели:

• количество вода в почвата в началото на периода на отглеждане;
• дневно / седмично / месечно количество дъждове;
• изпаряване;
• дневно количество вода, използвано от едно растение /асимилация, растеж/

 

На базата на тази информация може да се изчисли наличното количество водни запаси в почвата за който и да е ден от периода на отглеждане. Вземайки предвид параметри като прогнозни температура /влажност/ количество дъждове, стопанинът/управителят на стопанството трябва да може да вземе решение за необходимостта от напояване.

Първо правило при напояването е, че то трябва да започне в момента, в който запасите от свободна вода в почвата достигнат ниво 50 %.

 

Количеството на свободни водни запаси в почвата /водата, която може да бъде усвоена от корените/ зависи от:

• почвения тип;
• почвената структура;
• дълбочина на корените;
• възрастта на растението/ листната система;

 

Играта с налучкване на момента е такава, че е най-важно напояването да започне в най-точния момент. Забавянето би довело до намаляване на добивите и прекалено ранно узряване на растенията. Избързването води до ‘мързеливи’ растения с лошо развита коренова система, които ще страдат при засушаване.

 

Освен тези аспекти, трябва да е ясно, че качеството на  водата за напояване е главен решаващ фактор от гледна точка на правилното решение по отношение на количеството на напояване. Лошото качество на  вода /напр. при висока соленост/ ще се отрази негативно върху развитието на посевите.

 

За подсигуряване на правилен растеж и развите на растенията е важно нивото на наличните водни запаси и да не се променя много. Като цяло количеството на подпочвените води през зимата е по-голямо, отколкото през лятото и нивото им е в зависимост от отглежданата култура, изпаряването, дъждовете и др..

За да се стабилизира на дадено ниво, се използва дренажна система на определена почвена дълбочина, която зависи от:

• почвения тип;
• почвената структура /наличие на пречещи слоеве/;
• културата /орна/ градинска/ пасищна/.

Най-общото първо правило за дълбочината на дренажната система е:

• пасищна:                  80 см;
• оранна/градинска:   120 см.

 

Освен дълбочината на дрениране е важно и разстоянието между дренажните тръби. Това е тясно свързано с типа и структурата на почвата, както и разположението на парцела. Въз основа на тези параметри може да се изчисли максималното разстояние между дренажните тръби.