Торене - минерално

 

Картофите реагират изключително добре на един по-висок агрофон и съответно на по-богато торене, което да е близко до оптималната потребност на културата при дадена почва, район, условия на отглеждане и изискването на избрания сорт. Изключително важно е да се прави балансирано торене с азотни, фосфорни и калиеви торове на база на лабораторен анализ. Едностранчивото торене с един вид торове и най-често с азотни /даже и само с оборски тор/ не е ефективно, не осигурява високи добиви, продукцията не е с много добро качество. Твърде често се получават странични ефекти от едностранчивото азотно торене, като:

 

• удължаване на вегетацията;
• образуване на по-малко клубени;
• податливост на мана и други заболявания;
• клубените са по-чувствителни на травмиране, с по-малко сухо вещество повече нитрати, трудно се съхраняват и други негативни отражения /краста/.

 

Азот

 

Азотът оказва силно въздействие върху растежа на растенията; той стимулира развитието на стъблата и листата на картофите и така увеличава производствения потенциал на реколтата. Обаче, прекаленото количество азот забавя клубенообразуването и има отрицателен ефект върху добивите. Ето защо добре балансираното азотното торене е много съществен момент.

 

Количеството азот, необходимо за картофените посеви зависи от климатичните условия, плодородността на почвата, количеството оборски торове внесени до момента, както и от типа на реколтата /семена или масов посев/.

Симптоми при недостиг на азот: бледо зелени листа и къси стъбла. Такива растения зреят рано.

Посеви, които имат дълъг вегетативен период изискват по-добре развита листна маса от тези, които вегетират за по-кратко време.

 

Ако са налице само възможности за къс вегетационен период, трябва да се внася относително малко количество азот. Това е защото азотът има тенденция да забавя клубенообразуването, а в последствие съответно и растежа на клубените и добивите.

 

Растежът на листната маса се стимулира не само от азота, но и от дългите дни, високата температура и високата влажност. Наблюдават се сортови различия.

 

В безводни райони /с изкуствено напояване/, се предпочитат амониеви торове /амониев сулфат и амониев нитрат/. Тези азотни съединения се отмиват по-трудно при напояването от останалите азотни форми /например нитратите/.

Обаче, на алкални почви, богати на калциев карбонат амониевите радикали може да се разпаднат /изчезнат/.

В зависимост от горните фактори, оптималното количество азот варира между 100 до 200 кг азот на хектар.

 

Фосфор 

 

Фосфорът спомага за своевременното развитие на посевите и увеличава броя клубени на растение, което означава по-високи добиви.

Сериозният фосфорен дефицит е рядко явление. Наблюдава се предимно при отглеждане на картофи в почви с ниско съдържание на фосфор, след недостатъчно фосфорно торене или когато картофите се отглеждат на недостатъчно наторени почви с високо съдържание на желязо.

При лек или среден недостиг на фосфор картофените растения обикновено не проявяват специфичните симптоми по листната маса. Единствените симптоми, които могат да се видят са тъмно, матово зелено оцветяване на листата и самите растения са малко по-малки от обикновено. Ако дефицитът се дължи на лоша абсорбция, например в резултат от комбинирането на ниски температури и влажна почва или от лоша структура на почвата, както е при  синурни и междинни участъци, то симптомите изчезват скоро след това при затопляне на времето. В по-тежки случаи листата се набръчкват по края си и в най-тежките случаи се образуват черно-кафяви участъци.

При почви бедни на фосфор се тори с около 200 кг/ха P₂0₅;  почви, фиксиращи фосфор /почви богати на калциев карбонат/ се нуждаят от още повече P₂0₅.

Най-често използваният фосфорен тор е Суперфосфат, тъй като той е водоразтворим.

Фосфор се внася преди или по време на засаждане.

 

Възможности за контрол

 

• Недостигът на фосфор може да се коригира с внасяне на 100 кг моноамониев фосфат на хектар, като след торенето се направи поливка. Той може да се коригира също с листно торене. За предпочитане с течни фосфорни торове за листно подхранване или с прилагане на 5 кг моноамониев фосфат разтворен в 1000 литра вода на хектар. Тъй като дозата на едно третиране е 2.5 кг фосфор, прилагането трябва да се осъществи два пъти седмично. Ако се използват по-високи концентрации има опасност от изгаряне на листата.

 

Калий

 

Картофите се нуждаят от сравнително голямо количество калий.

Този елемент влияе върху някои от  качествата  на произведената продукция, например подобрява съхраняемостта . Калият намалява податливостта на картофите на черни петна чрез намаляване на сухото вещество в клубена. Оптималните дози K₂0 зависят повече от почвения тип, отколкото азота. Някои почви са толкова богати, че качествени култури могат да се отглеждат без внасяне на калий.

 

Възможности за контрол

При почви, бедни на калий са необходими от 300 до 500 кг K₂0 на хектар. Калият обикновено се внася под формата на калиев сулфат: K₂S0₄. Калият е по-лесно разтворим във вода от фосфора и съществува по-голяма вероятност за отмиване от почвата.

За предодвратяване на този риск част от калия се внася при засаждането, а другата след покълването.

 

 

 

Магнезий

 

Проблеми с  магнезиев недостиг се срещат най-често при песъчливи и торфени почви с ниски стойности на pH и ниско съдържание на магнезий. На крайморски глинести почви недостиг на магнезий се получава предимно при отглеждане на картофите върху слабо варовити почви, поради ниското съдържание на магнезий в тях и/или лошата усвояемст на магнезия. Предозирането на калий подсилва симптомите на магнезиевия недостиг и също подтиска способността на растенията да усвояват магнезий.

 

Някои сортове картофи са по-податливи на магнезиев дефицит от други. Колкото по-малко е наличния азот, толкова по-рано растението проявява симптоми на недостиг на магнезий. Обикновено най-старите /долни/ листа показват първите симптоми на дефицит. Първият симптом обикновено е развитие на бледо зелена листна маса; след това частите от листата между жилките в средата на листата стават жълтеникаво зелени, въпреки че самият лист може де остане наситено зелен дълго време. В тежки случаи между жилките на листа се формират кафяви участъци, докато в останалата си част листът остава зелен. Рядко обаче целите листа пожълтяват. Понякога се наблюдават големи увредени участъци около главните жилки. Симптомите могат значително да се различават при различните сортове. Ако не се балансира недостигът листата пожълтяват изцяло, от основата до върха и се оформят некротични участъци в средата. Накрая цялото растение може да загине.

 

Възможности за контрол

 

• Недостигът на магнезий може да се коригира с двукратно пръскане на посевите, през кратък интервал от време – между един и три дни, с 40 кг магнезиев сулфат в 400-500 литра вода на хектар.
• При млади растения със симптоми на лек дефицит, може да е достатъчно еднократно третиране. В случай на повишен дефицит при растения с голяма листна маса, количествата могат да се удвоят и прилагането да се повтори.
• Когато картофите трябва да се вадят рано, като е при производството на семена, съществува малка необходимост от пръскане с магнезий. Колкото по-дълго картофите се остявят да растат, толкова повече нараства необходимостта от листно торене.
• Третирането няма ефект върху добива, ако се извърши през втората половина на вегетативния период.
• Съдържанието на магнезий при песъчливи и торфени почви следва да се увеличава след прибиране на реколтата, в съответствие с препоръките, базирани на почвения анализ; може да се наложи извършване на варуване. При крайморските глинести почви листното торене се оказва по-ефтиното решение на проблема, отколкото внасянето на магнезий в почвата, поради това, че малко количество на течно прилаган магнезий ще даде същият ефикт, както голямо количество приложено в почвата.
• Магнезиев дефицит, в резултат от внасяне на прекалено голямо количество калий не се коригира с внасяне на по-малко калий, но може да бъде коригирано чрез доставяне на достатъчно магнизий посредством листно торене или внасяне на гранулирани торове.

 

Манган

 

Манганов дефицит се появява при картофените посеви в песъчливи почви с pH над 5.5 и във варовикови /песъчливи/ глинести почви. Продължителното засушаване и високите температури благоприятстват появата на симптоми на манганов дефицит, който при някои видове почви се коригира при падане на дъжд.

Обикновено най-младите листа на растението показват първите симптоми на манганов дефицит. Те става бледи, завиват се навътре и увисват. След няколко дни се появяват редове от множество черни точки главно около жилките.

Недостиг от манган

 

Възможности за контрол

 

• Ползата от внасяне на манганови торове в почвата е малка, тъй като симптомите обикновено се появяват поради по-малко усвояване на манган от растението, отколкото поради ниски абсолютни стойности на манган в почвата. Нивото на киселинност при почви с високо pH трудно се понижава бързо, така че листното торене с Mn често се оказва единствената възможна мярка.
• Превантивното пръскане с манган също не помага, тъй като манганът не се пренася от лист на лист. Така листата, развили се след извършване на пръскането няма да се повлияят от него. Растенията трябва да се пръскат при първите симптоми на пожълтяване на върховете им. Третирането трябва да се повтори, ако новопоявилите се след пръскането листа отново проявят симптоми на манганов дефицит.
• Посевите могат да се третират, както с манганов сулфат, така и с манганов хелат. Разтварят се 2 кг манганов сулфат на 100 литра вода и разтворът се пръска, като цяло, между 5 и 15 кг манганов сулфат на хектар, в зависимост от количеството листна маса и размера на дефицита.Ако необходимото количество манган не се набави с еднократно пръскане, то третирането трябва да се повтори  от един до три дни по-късно. От многото съществуващи форми на хелати за листно торене са подходящи Mn-EDTA и Mn-лигносулфонат. Прилага се доза според указанията върху опаковката. Предимството на хелати е, че те са лесно усвоими. Недостатъкът е, че на всяко третиране с тях се доставя много малко количество манган. Като цяло трябва да се внесе около 300 до 1000 гр Mn на хектар под формата на хелати, в зависимост от количеството листна маса и нивото на дефицит.

 

Калций

 

Калцият се счита за по-маловажен елемент. Малко се знае за това как намаленото количество калций влияе върху податливостта на клубените към бактериални инфекции и върху качеството им. Дефицитът на калций се наблюдава в частите под върха на кълновете. Калциев дефицит на надземните части на растението може да се предодврати с пръскане на посевите с препарат, съдържащ подходящо количество калций, но на практика няма начин това да се контролира при семената.

 

Торене - органично

 

Резултатите от използването на  органични торове, както оборски, така и зелени са еднакво добри. И двата вида отделят постепенно минерали /като N, P и K/ и подобряват почвената структура.

Особено, където съдържанието на органично вещество в почвата е ниско /при сухи и полу-сухи региони/, е много препоръчително да се внася оборски или зелен тор преди засаждане; проблемът е дали има такава наличност. Органичните торове могат да се допълват с изкуствени такива.

 

Недостатък на внасянето на органични торове е, че не е особено ясно кога ще се осъществи отделянето на минерали. От гледна точка на ранното прибиране на реколтата това може да се окаже проблем, тъй като отделянето на минерални вещества може да започне в края на вегетативния период и да причини проблеми като забавяне на зреенето, вторично нарастване  и съответно намаляване на добивите.

 

Много е важно оборските торове да са добре декомпозирани преди прилагането им, а зелените торове да не се заорават прекалено дълбоко, така че да могат да декомпозират достатъчно.

 

През 2-3 год. се вземат по диагонал на парцелите /нивите/ почвена проба за агрохимичен анализ, в зависимост от който се провежда и торенето с минерални торове. При анализа трябва да се изисква съответната лаборатория да предпише необходимите торове за добиви, каквито фермерът е планирал. Фосфорните и калиевите торове задължително се внасят преди засаждането в дози от 300-500 кг на хектар за всеки от тях и ½ от дозата на амониевата селитра /около 200-255 кг/ . Останалата част се внася във фаза бутонизация /преди цъфтеж/, когато започва клубенообразуването.

 

    Ориентировъчна таблица за торене на площи за картофи за добиви над 30 т/хектар.

	За слабо запасени площи		За добре запасени площи
Основни елементи	В чисто състояние	Като тор 1 хектар	В чисто състояние	Като тор за 1 хектар
Азот	200-300 кг	600-900 кг	100-150 кг	300-450 кг
Фосфор	100-200 кг	250-800 кг	100-150 кг	250-400 кг
Калий	200-500 кг	500-1000 кг	100-300 кг	250-600 кг