Въведение

Ако искаме да вникнем повече във финансовите резултати от една реколта, трябва да установим еднакъв метод за събиране и организиране на финансовите данни за всяка отглеждана култура. За да може да се сравнява представянето на културите не само в собственото стопанство, а и с това в другите стопанства, е необходимо да се приеме една и съща система навсякъде. Да се сравняват стойностите в собственото производство е лесно, но съпоставянето с показателите на съседни стопанства може да ни научи на много неща. В Холандия има специални учебни клубове, където производителите /картофопроизводители или други/ сравняват  сметките си за дадена култура и данните си за добивите си от нея. Това е изключително полезен начин за обучение, тъй като например някои производители са по-добри в организацията на труда, докато други се справят по-добре в борбата с вредителите и болестите.

 

Бюджет на реколтата

 

Един бюджет на реколтата има два важни компонента;

 

1. Брутни финансови показатели за дадена реколта /мероприятие/. Това е просто производствено време, цени и включва допълнителни продукти. Най-често се използва продукция за хектар, но в случай на градинарски култури, напр. домати под полиетилен или цветя, може да се приемат и данни за квадратен метър.
2. Преки разходи за дадена култура /мероприятие/. Тези разходи могат да бъдат директно отнесени към дадена реколта. Те включват: химикали, използвани за контрол на плевели, вредители и болести, но също и пазарни разходи за материали за пакетиране и каси. Преките трудови разходи /договорни/ като тези за прибиране на реколтата и плевене също могат да бъдат включени тук /NB режийните разходи не се включват, тъй като не могат да бъдат пряко отнесени към реколтата, а разпределени арбитражно/.

 

Брутен остатък

 

Брутен остатък е разликата между продукцията от дадено мероприятие в пари минус преките /променливи/ разходи. Това не е показател за печалба, но показва приноса на реколтата спрямо режийните разходи и печалбата/загубата.

 

NB

1. Брутният остатък /БО/ не е показател за печалбата, тъй като в него не са включени фиксирани разходи, като режийните.
2. БО на реколтата /мероприятието/ може да варира от сезон до сезон, заради разликите в добива, цените и отчасти заради нивото на някои вложения.
3. Преките разходи могат да варират от стопанство до стопанство, тъй като например накои стопанства използват повече ръчен труд, а други са по-механизирани.  Също така някои използват собствен труд други наемен.
4. БО дава възможност да се сравнява техническата и финансовата ефикасност.
5. БО е много полезен при планиране на стопанството. Важно е, обаче, да се сравняват стопанства от един и същ мащаб. По-големия мащаб може да повлияе на ефективността на стопанството.
6. Разходите трябва да се съотнасят към съответните култури. Разпределянето на някои разходи може да доведе до проблеми.
7. Отрицателен БО не винаги е причина да не се отглежда дадена култура. Например отглеждането на соя може да допринесе за подобряване на показателите при производството на царевица през последващ сезон. Друга причина може да е целесъобразност от поддържане на дадена работна сила т.е. стратегически причини.

                                                                                                                           

Добре е да се записват цените на продукцията през различните години, в случай че няма достъпни надеждни статистически данни. Развиването на задълбоченото познаване на цените би спомогнало бъдещото управление на стопанството. Колебанията в цените могат да повлияят върху решението за времето на продажба на дадена продукция – тя да бъде или съхранена за късна продажба или да се реализира по-ранно.

 

Не винаги е най-добре да имаме висока продукция, тъй като при нарастване на разходите брутния остатък намалява /намаляващи доходи/.